RSS

В ПАМЕТ НА „ОРФЕЯ НА СТРАНДЖА”, ОБИЧАНИЯ ОТ СТРАНДЖАНЦИ ГЕОРГИ ПАВЛОВ

14 авг.

Заговори ли се за Странджа, за странджански народни песни, за майсторско изпълнение на бавната странджанска песен, или както я наричат странджанци на соба́т изплува в съзнанието ни образа на Георги Павлов.

Родителите на известният певец са   бежанци от с. Керациново, Източна Тракия. Те на два пъти напускат и се връщат в родния си край / през 1903 и 1913 г./. Баща му Павел Георгиев е бил поборник в Преображенското въстание в четата на Стоян Камилски с войвода Дико Джелебов. След насилственото им изгонване от Тракия през 1913 г. се установяват във с. Визица, Малкотърновско. Тук, в дебрите на Странджа, в заобикалящата го традиционно-битова култура Георги Павлов расте, учи и учудващо за ранната си детска възраст живо се интересува от народнопесенната действителност на родното му село. Прогимназиалното си образование получава в с. Граматиково, а гимназиално първоначално в Малко Търново, като след това с много усилия и лишения завършва гимназията в град Бургас. И както тогава, така и до края на живота си не се отделя от родната Странджа.

Постепенно започва да развива и утвърждава певческото си дарование и  дълбоко навлиза в богатата песенна съкровищница на Странджа. Във своята книга „По пътя на странджанската песен” Георги Павлов признава: „ От ранно детство се заслушвах, когато когато възрастните при разни събирания след хапването и веселите разговори запяваха. На мен ми харесваха и мелодиите и думите, които се редяха в песните. И често, когато оставах сам, тези мелодии или откъслечни извивки ме преследваха, нахлуваха в мен и аз, без да разбирам дори, затананиквах.”. Тези думи най-точно говорят за таланта и дарбата на Георги Павлов, открояващи го безспорно от другите изпълнители. Но за отбелязване е, че той никога не се е стремял към професионално заангажиране с народната песен. Неговите разнообразни професии –  учител; директор на Горско-промишлено стопанство Малко Търново; работник в Окръжния  народен съвет на Бургас; началник-отдел в предприятие Балкан-строй, му дават възможност години наред да обикаля и опознава Бургаски регион. Той слуша, запаметява, сравнява и утвърждава своя песенен репертоар. Критичният му подход и усет го насочват към най-типичните варианти и той става най-верният изпълнител на странджанската народна песен. Незабравими ще останат песните, изпяти от Георги Павлов – „Страти на Ангелакь думаше”, „Сам се е Стоян похвалил”, „Години пусти години”, „Залюбила е Василка” и мн. др., те са истински образци, представящи оригиналността на рупската етногафска група.

Когато през 1950 г. Филип Кутев прави прослушване в Бургас за набиране на певци за първият фолклорен ансамбъл е силно впечатлен от изпълнителските умения и качества на Георги Павлов. На два пъти го кани в София, но той „не помръдва” от родния си край. През 1952 г.  певеца от Визица осъществява и първите си 6 записа на народни песни за Българско национално радио.

Но, ето че идва месец май 1960 г. когато в село Граматиково се провежда първият в страната събор на народното творчество, надпяването ”Странджа пее”. Тук най-ярко изгрява звездата на Георги Павлов и той получава най-голямата награда. Председателят на журито Филип Кутев, проф. Стоян Джуджев, както и изтъкнатите специалисти от тогавашния Институт по музикознание Райна Кацарова, Елена Стоин, Иван Качулев дават най-високата оценка на типичния певец на Хасекията.

Оттук насетне започва „победния” ход на Георги Павлов.  На всички местни, регионални и национални събори той неизменно взема първите места. Награден е със златни медали от Националния събор ”За прослава на хайдутството” – 1968 г. м. Агликина поляна, от Националния събор на народното творчество в Копривщица през 1965 г. и 1971 г. и др.  Пее навсякъде, на концерти, прегледи, местни панаири и тържества из целия Бургаски регион. За цялостна певческа и обществена дейност през 1986 г. е отличен с Орден ”Кирил и Методий”  I-ва степен.

Съдбата свързва Георги Павлов с тракийската организация в Бургас още в неговата младост.  От 1960 г. той става неин редови член и деятел и до последният си дъх остана верен на тракийската кауза и идеал. През 60-те години на 20 век е избран за заместник председател на Бургаската тракийска организация, отговарящ за културно масовата работа. Георги Павлов е основател на битовата група към Бургаското тракийско дружество ”Тракийска песен”, в която участват известни за региона певци и свирачи като Кина Димитрова, Ирина Танева, Станка Узунова, Калинка Згурова, Нанка Станкова, Саса Попсавов, Иван Вълев, Стефан Чапкънов и др. Тази битова група Георги Павлов успява да наложи като водеща за Бургаски регион и за страната. Чрез популяризирането на тракийския и  странджанския фолклор чувствително издига авторитета на тракийската организация. В нея правят своите първи  професионални прохождания редица изтъкнати изпълнители като Златка Ставрева и Кунка Желязкова, които са открития на Георги Павлов.

По-късно през 1965 г. Георги Павлов е сред основателите и първите ръководители на ансамбъл ”Странджа”.

След възстановяването на тракийската организация през 1990 г. странджанския певец отново активно се вписва в нейните редици, участва като изпълнител във всяко мероприятие. От 1997 г. до 2006 г. е в ръководството на Тракийско дружество ”Екзарх Антим I” и заедно с председателя д-р Стамат Апостолов работиха в изключителен тандем за развитието и укрепването на тракийското движение.

През 2000 г. Георги Павлов е удостоен за „почетен гражданин” на Малко Търново, на следващата 2001 г. за „почетен гражданин” на Община Бургас. През август 2002 г. получава престижната награда – статуетка ”Нестинарка” за цялостни творчество от Международният фолклорен фестивал в Бургас. По случай 100 години от Илинденско-Преображенското въстание през 2003 г. е награден с юбилеен медал. През 2004 г. – юбилеен златен медал 160 години Капитан Петко войвода, а на следващата 2005 г. му е връчена „Златна лира” от Съюза на композиторите в България.

„Исполин на Странджанската песен”, „Орфея на Странджа”, „майстор на странджанската песен”, това са една малка част от сравненията,  които народа е дал на певеца Георги Павлов. Неговото творчество е ненадминат връх в народното песенно-изпълнителско изкуство на странджанската фолклорна област. Песните, изпълнени от него се превърнаха в оригинални музикални образци.

Притежаващ мощен, изравнен в средния регистър глас, богато орнаментиран с типичното „рупско” вибрато Георги Павлов изгради собствен оригинален стил. Той неизменно се нареди в плеадата от народни изпълнители не само на Странджа, но и на цяла България.

За странджанци Георги Павлов си остава най-обичаният народен певец, и днес все още казват: „ Като бай Георги втори няма, пее ги точно по нашенски.”

Георги Павлов напусна този свят на 15 август 2010 година.

Дълбок поклон пред недостижимият му талант!

Лазар Налбантов, Тракийско дружество ”Екзарх Антим I” – Бургас

Advertisements
 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: